71-ви плувен маратон Галата – Варна (2011)

| August 8, 2011 | 0 Comments

Вълнението на морето и силния вятър през първата седмица от август предизвикаха вълнение и сред плувната общност. Основният въпрос беше дали времето ще е подходящо за маратона Галата – Варна.  За късмет, 7 август, неделя, се оказа ясен и спокоен, вълнението на морето беше под един бал и условията бяха подходящи за плуване.

Несигурната прогноза  разколеба някои участници от други градове, но на старта все пак се записаха 248 души – само с трима по-малко от максималния брой състезатели досега. Присъстващите бяха не само от морските Варна и Бургас, но и от Шумен, Русе, София, Пловдив, Сандански, и от по-далечните Македония, Русия, Естония, Канада.

Поради ограничението за възраст най-малките участници бяха на 12 години, а най-възрастният – Янаки Ялъмов – на 75 г. Не че някой би му ги дал, съдейки по бодрия му външен вид и добрата спортна форма. Както той самият се пошегува: “Чувствам се на 28 ненавършени!”  Неговото спортно дълголетие и постоянство са прекрасен пример и стимул за всички останали.

Атмосферата преди маратона няма нищо общо с атмосферата преди спортно състезание. Макар че има доста състезатели от плувните школи, включително и участниците ни в световното първенство в Шанхай, които се борят за призовите места; голяма част от присъстващите идват, за да изживеят своята лична победа над морето, своят ежегоден тест за сила и издръжливост.  Настроението е весело, особено когато предлагаме на всички да се снимат със своя отговор на въпроса “Защо плувам Галата – Варна”?

Както винаги, организатори на маратона са Военно-морските сили, Община Варна и ПСК “Черно море – Армеец”. Главният съдия г-н Вили Цеков и ОЗ майор Нанев проведоха инструктажа, обяснявайки промените в регламента тази година. Дали защото имаха микрофон и думите им се чуваха добре от всички, или защото си бяха свършили добре организационната работа, този път нямаше гафове при старта и при преминаването на дистанцията.

За охрана на маратона имаше осигурени 9 лодки и 2 моторни лодки “Зодиак”, един кораб и два катера на ВМС. Откъм морето коридора щяха да оформят и няколко каяка на спасителите .

Най-малките плувци се поуплашиха, като видяха медузите, големи колкото тенджери, които бяха изпълнили пристанището. За щастие, оказа се, че силният вятър от предишните дни ги е събрал в него и откритото море беше чисто.

Преходът до старта бе използван както винаги за подготовка и мазане на подмишниците с кремове против претриване.  Дългите дистанции във водата водят до неприятни последици за кожата, ако човек не е подготвен.

Корабите закараха плувците до мостчето на “Романтика” и всички бяха помолени да скачат във водата. Скоковете на 248 души предлагаха голямо стилово разнообразие и бяха атракция за присъстващите зрители.

Самият старт беше на около 100 м по-навътре в морето,  на въображаемата линия между два големи жълти буя.

Съдийският състав беше вдясно, на малка моторна лодка, така че състезателите да успеят да видят изстрела, даващ началото на маратона. Участниците бяха подредени на широка права линия, даваща им равна възможност за победа. Явно всички бяха слушали внимателно инструктажа, защото никой не си позволи фалстарт.

10.10 ч. – ракетата излетя в небето и морето закипя.

Винаги ме е впечатлявала бързината, с която групата плувци се разтегля в тясна колона. Когато всички са във водата е невъзможно да определиш кой кой е, защото се виждат само размахани ръце и пръски вода сред блясъка на слънчевата пътека. Първите се движат толкова бързо, че изминават разстоянието от 4.5 км във водата по-бързо, отколкото ако го вървят пеша по сушата.

Катерът закара багажа на финала, където съдийският екип вече бе готов. Освен яркожълтите торби, свалиха от кораба патерица и един изкуствен крак – двама от състезателите бяха инвалиди.

На буната вече имаше събрана нетърпелива тълпа от треньори и близки. Финалът беше обозначен с дълъг коридор и надпис, но всъщност времето се засичаше при докосване на стълбичката на буната.

Очакването не продължи дълго – към 10.50 ч. водещата лодка наближи, придружавайки първия плувец.

Победител се оказа националният ни състезател Венцислав Айдарски, с време 47.17 минути, разминавайки се със секунди от нов рекорд на маратона.  Втори и трети финишираха Александър Николов от Пловдив и Любо Алексиев от Сандански.

Скоро след тях доплува и първата при жените – Нина Рангелова, с впечатляващото време от 50.39 мин.

Втора се класира Мария Златкова от НСА, а трета – Лидия Иванова с време 57.12 мин.

Останалите участници продължиха да финишират, понякога на групи, в яростен двубой в последните метри до финала.

Състезателят от Македония дори опита да развее македонското знаме във водата.

В един момент се наложи линейката да навлезе в огражденията на буната, за да откара състезател, на който му беше станало лошо. За щастие, други инциденти нямаше и всички участници успешно финишираха.

Поради въведената минимална възраст за участие нямаше състезание за най-малък плувец на маратона, затова пък 12-годишните участници не бяха малко.

Най-възрастният участник Янаки Ялъмов се справи отлично за 49-ти път!

Доста от мъжете на средна възраст се оказаха свързани по-някакъв начин с морето – военноморски офицери, механици на търговски кораби или бивши състезатели по плуване.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Варненци обикновено отстъпват първите места на състезатели от страната. Този път в първата тройка имаше двама плувци от Сандански, което трябва да ни накара да се замислим какво е състоянието на плувния ни спорт. Надеждите ни са в младите Александър Шопов и Николай Кунчев от Варна, които се класираха 5-ти и 6-ти, както и в обещанието на кмета на Варна г-н Кирил Йорданов за построяване на нов закрит басейн.

Маратонът приключи успешно 2 часа и 20 минути след началото, като всички плувци пристигнаха в контролното време. Първите шестима от мъжете и от жените бяха наградени, специални награди получиха и най-дългогодишния участник в маратона и плувецът-инвалид.  Като най-добре представил се участник от Варна беше награден Александър Шопов, класирал се на 5-то място. Общо разпределеният награден фонд беше 4600 лв.

Благодарение на хладилното камионче на “Маркели” всички получиха кутиите си с храна в неразмекнато от жегата състояние, както и фанелките с емблемата на Община Варна и с надпис “Плувен маратона Галата-Варна”.

Настроението както винаги беше добро, състезателите си тръгнаха с дипломите си  за участие и с очакването скоро да научат точното си класиране от официалния сайт на маратона.

Много успехи на всички и до нови срещи през август догодина!

Още снимки.

 

L

Comments

comments

Category: Галата-Варна

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *