68-ми плувен маратон Галата – Варна (2008)

| August 5, 2011 | 0 Comments

Отново е слънчева августовска сутрин. Улиците на града още са пусти, вълните разливат пенестите си гриви по празните плажове, а вятърът търси с кого да си играе. На закътания площад между вълнолома и Морска гара се събира тълпа. Това са участниците в 68-я маратон Галата – Варна.

Повечето са стройни младежи и девойки. Фигурата на плувеца не може да бъде сбъркана – широки рамене, тясна талия, оформени, но плавно преливащи под кожата мускули. Спортът вае тялото като талантлив скулптор, извайва, макар и невидимо, и духа, и волята.

Всички изглеждат леко сънливи, докато попълват декларациите си за участие и застават на опашка за предстартов преглед. Само родителите на малките участници в маратона изглеждат притеснени.

Радостни възгласи привличат вниманието. Двама от дългогодишните участници прегръщат главната организаторка на състезанието, г-жа Надежда Парушева от ПСК „Черно море”. Щастливи са, че отново се срещат тук.

За известния варненски журналист г-н Николай Увалиев, на 73 г., преплуването на маратона се е превърнало в един от жалоните на живота, събитие, което отмерва времето и поддържа духа и тялото му бодри.

„Маратонът ми носи по-силно усещане и го очаквам с по-голямо нетърпение от Коледа” добавя и г-н Михаил Михайлов, преплувал повече от 30 пъти дистанцията от 4.5 км през Варненския залив. „Превърнал се е в моя лична традиция, която спазвам всяка година. Освен това в морето могат да се видят някои красиви гледки. Преди години по трасето имаше потънал кораб, който си заслужаваше да се види.”

Тази година до кея стоят няколко лъскави съвременни яхти, които също си заслужава да се видят. До тях са привързани осигуряващите лодки на военните моряци, които са събрани за инструктаж. Момчетата са облечени с еднакви тъмносини фанелки, но някои от тях отново са вързали червени кърпи на главите си като пирати.

Майор Нанев от ВМС крачи пред тях и обяснява организацията и подреждането им в морето. Непрекъснато им внушава, че всички те са отговорни за живота на участниците и не трябва да откъсват поглед от плуващите, за да реагират бързо при подаден сигнал.

За първи път „Морска администрация” изпраща три от своите бързоходни катери за охраната на маратона, които са много удобни за изваждане на хора от водата, защото имат ниска задна част. Основната задача на военните моряци остава наблюдението.

Идва ред и за инструктажа на участниците. Информацията е позната на повечето от тях, но всички реагират бурно на съобщението на майор Христов, че при разваляне на времето маратонът ще бъде прекратен и плувците ще бъдат извадени от водата, където и да се намират по трасето. „Какъв е критерият ви за лошо време?” вика възмутен един от дългогодишните участници. „Аз съм критерият!” му отговаря майор Христов.

През миналата година състезанието е било прекъснато точно по тази причина и всички плувци са приели като лична обида изваждането им от морето, преди финала.

Най-важното обаче е, че никога за 68-годишната история на маратона не е имало проблеми със здравето и живота на участниците. Явно на „критериите” на ВМС може да се разчита.

А повод за повишено внимание има. Той се усеща още щом катерите потеглят през залива към изходния пункт на маратона. Мъртвото вълнение клати осезаемо и майор Нанев препоръчва на треньорите на детските плувни школи да помислят дали да пуснат децата.

„Ще плуваме!” решава треньорът от клуб „Царевец” гр.В.Търново „ще бъда с тях през цялото време.”. Малките плувци изглеждат успокоени от неговата увереност. Те са прекарали една седмица на лагер във Варна, за да свикнат с морето. Не са свикнали само с обитателите му и бърчат чело, докато гледат медузите, с размер на чиния, които плуват из пристанището.

Докато катерите се носят през залива всички се наслаждават на красивата гледка на Варна. Скочат ли веднъж във водата, няма да виждат почти нищо от вълните. Основната трудност е да се спазва правата линия по маршрута. Лодките и катерите оформят коридор с ширина около 200 м., но при вълнение понякога не се виждат и затова основния ориентир си остават високите блокове в квартал „Чайка”, изправени на стръмния бряг. Едва към края на трасето се забелязва големия червен балон, издигнат над втора буна.

Тази година стартът ще бъде даден малко по-надалеч от каменистия бряг на нос Галата, за да не пострада някой от участниците. Скочат ли във водата, всички плувци изглеждат еднакви – малки черни точки сред искрящото сребро на вълните.

Следата на ракетата, която дава старт, се стапя в блясъка на слънцето, над водата се размахват ръце и колоната потегля.

На финала съдиите и публиката вече са заели местата си и с нетърпение очакват да разберат, кой ще е доплува пръв тази година. Повечето посрещачи се тревожат как ще преминат дистанцията техните близки.

Някои от децата от плувните клубове са се отказали да участват, но въпреки всичко 158 плувци са на път към буната. Националните ни състезатели са заминали на Олимпиада в Китай, затова няма предварителни очаквания кой ще бъде победител.

51.38 минути след старта на маратона финишира Михаил Георгиев на 17 г. от Пловдив. Втори и трети са Емил Любенов от София и Иван Божков от Пловдив. Отново няма състезатели от Варна сред победителите.

При жените първа финишира 18-годишната Мария Златкова, изпреварила само с няколко метра по-голямата си сестра София. Двете момичета изглеждат много щастливи, а тяхната майка – още повече. Още преди да са си поели дъх ги наобикалят журналистите с камери и микрофони. „Как се чувствате? От кой спортен клуб сте?…”

Останалите участници в маратона финишират, аплодирани от близките и приятелите си. От водещия получаваме кратка информация за някои от тях – има участници от Тунис, Русия, Белгия, Македония, тук е директорът на плувния маратон в Шабац, Сърбия. Успешно преплуват дистанцията деца на 10 години, инвалид трета степен, бивши състезатели от плувните школи или просто ентусиасти и любители на морето.

Бурни овации сред посрещачите предизвиква и треньора на клуб „Царевец” – „Тренерът доплува!”, радват се децата. А една от майките, която ги придружава, въздъхва облекчено – „Всички дойдоха!”

Маратонът завършва навреме. Въпреки вълнението почти всички успяват да финишират в рамките на контролното време. Победителите получават своите награди. Духът и волята на всички участници са създали едно събитие, което няма да забравят и което ще ги води и към други предизвикателства в живота.

Още снимки – на http://xpucmo.com

Comments

comments

Category: Галата-Варна

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *